сряда, 22 януари 2014 г.

ПРИЗВАНИЕ

За себе си избирам Смирението на Неведението и Неутолимата Жажда за Познание, присъщи на Ученика, а не вездесъщата заблуда и относителната Мъдрост, които заплашват да ослепят Учителя! И ако все пак в някакъв момент по неведом за мен начин стана Учител за някого, искам това да се случи Незабелязано и Неусетно за самата мен, искам да Уча, без дори да подозирам за това!!! Не искам никога да губя Сладкото Смирение и Невинността на Незнаещия!!! В тях има толкова много Възможности, Шансове, толкова много Простор и Надежда!!!

Даниела Капинчева

вторник, 21 януари 2014 г.



МОЕТО ОТКРОВЕНИЕ



Не ме гледайте, че съм такава грееща, пърхаща, вечно влюбена, емоционална и искряща от радост! Не се чудете, че понякога плача горчиво, болката извира от мен като помътняло планинско ручейче или пада като град направо върху прилежно пригладените букли на удобните сиви делници, и оставя след себе си непоправими щети!
Мислите ме за несериозна, повърхностна и лековата?!... Нима не знаете, че това е моята професия, моето призвание и длъжност - да изследвам ЖИВОТА, да го вкусвам, да го отпивам на глътки, да го измервам, да го претеглям, да го гледам право в очите без страх, срам или укор! Да прозирам помислите му, да разгадавам плановете му, да разкривам заговорите му със СЪДБАТА!

Не, не се вземам на сериозно! Изобщо не е това! Но...... как ще пиша за ЖИВОТА, как ще го вая и рисувам, ако не го познавам интимно?! Как ще докосна душите и сърцата ви с нотите, строфите и пъстрите багри върху платната, ако в тях не съм втъкала с много любов и малко тъга най - правдивия образ на своя.... на вашия... на нечий ЧОВЕШКИ ЖИВОТ?!.......

 Даниела Капинчева