За мен

МОЯТА МАЛКА ЛИРИЧНА ИЗПОВЕД

Родена съм преди 36 години в Асеновград, но по стечение на обстоятелствата съм живяла къде ли не из България. Номадската ми душа лесно и естествено приемаше смяната на местожителството и отрано намираше начин да се себеизразява с думи, откривайки красотата на поезията. Прозата и до днес си остана един мой флирт с думите, на който понякога се отдавам, но който така и не се превърна в Любов. Кой знае, може след време да се преоткрием по един нов и различен начин с прозата, но за сега си оставам вярна на римите и пулсиращите от разнопосочни чувства строфи, в които редя изповедите на душата си. 

И защото не съм егоистична по природа, ги споделям с хората. Преди време моят учител по литература ми каза, че никой творец, докоснат от божествената искра на вдъхновението, няма право да проявява егоизъм, лишавайки другите от правото и привилегията да се докоснат до творенията му. И беше прав! Послушах го!!! Защото ако човек е предопределен да бъде творец, той е избран да предава посланията на Вселената на себеподобните си посредством красотата на словото, багрите, формите, музиката и речта. 

Вярна на потребността си да се раздавам и да дарявам радост, избрах да превърна радиото в свое призвание и професия. Общуването с хората, прекия и наситен с емоции контакт, възможността да рисувам картини с думи в ефира беше естествено и логично продължение на Любовта ми към словото..... и към хората. Минах и през близкия досег с фонда на една художествена галерия, през писането на вестникарски статии, през телевизионния ефир и терапевтирането на онкоболни, а от скоро се посветих на творбите на един изключително талантлив художник, превръщайки се в негов артмениджър, с което вярвам ще му помогна да заеме своето достойно и полагащо му се място сред значимите художници на нашето време. Защото той наистина е един от тях!!! Всъщност простичката истина е, че във всичко, на което се отдавам, влагам огромна част от себе си! Явно съм си такава по рождение – сърцата и всеотдайна, но пък нали великите неща в този свят са сътворени от сърцати и оптимистични до безразсъдство хора. Зад гърба си имам 3 поетични книги – „Дневник на сърцето” (1997), „Душа под маската” (2004) и „Три поеми за любовта” (2009). Подготвям за издаване и четвъртата си поетична книга, която ще носи заглавието „Аз мога да обичам така...”, към която ще има и аудиовариант със студийни записи на стихове с моя глас. 

Животът ми направи най – големия подарък в лицето на прекрасната ми дъщеричка Габи, а за себе си какво да кажа, освен че съм една щастлива жена, която не спира на обича, да вярва и да се надява, не спира да върви напред и нагоре към своето щастие и към селенията на Духа, в които царуват Мъдростта и Добротата!!! Имам си и едно съкровено, прозрение, което ме държи изправена и тогава, когато се очаква от мен да падна, да се превия или да се пречупя необратимо........ Прозрях, че щастието не е въпрос на обстоятелства, то е СЪСТОЯНИЕ НА ДУХА, константно усещане за хармония, цялостност и пълнота, които никой и нищо не може да ми отнеме!!! В крайна сметка нали сме тук за да се учим, да растем и да помъдряваме с Любов?!..... Всичко друго е плод на напразната ни самовлюбеност и незрялото ни Его...... Суета на суетите, която няма как да ни отведе до Вечността, към която всички неизбежно пътуваме!!! Затова бъдете истински, бъдете искрени, осмелете се да бъдете себе си и да бъдете свободни!!! Окованият дух ражда роби, свободата ражда титаните на духа!!! Така е било откакто свят светува, така ще е и докато нашата малка синя планета е част от необятната Вселена!!!

Даниела Капинчева