Пристъпвам бавно в храма на душата си!
Не помня да съм влизала такава –
Очистена от дрипите на Разума,
Покръстена в Любов и много Бяла!
Докосвам несънуваните Пориви,
събуждам пърхащата им Надежда
и нежно се разтварям в топли Спомени,
които всичко в мене пренареждат!
Оставих страховете си зад ъгъла
и болките простих в едно със раните!
Сега свободна, припознала Пъкъла,
поемам към Блаженството на Странните!
А Сладостта на Мъдростта опива ме!
Отеква в мен звука на Тишината!
Потъвам безвъзвратно във Прозрения
и в Истината, за това, Коя Съм!!!
Даниела Капинчева
Няма коментари:
Публикуване на коментар